31.08.2011 г., 16:04

Някога, през лятото ваканционно

613 0 1

 



Някога, през лятото ваканционно



Някога, през лятото ваканционно

деца решиха да играят на театър.

С вълнение те ролите разпределиха

и всеки ден ги репетираха на двора.

Момичето с най-дългата коса

бе станало принцеса приказна,

а в принц чудесен - най-голямото момче

реши да се превърне.

Придворен паж и дойка даже,

конник снажен в играта детска

смесиха се бърже.

Настана най-накрая и денят, когато

под старата лоза на двора

раздиплиха поли завеси театрални

(Е, чаршафи бяха)

и сцена се получи чудна, най-прекрасна.

За публиката също се погрижиха -

в редици стройни столовете застинаха.

(А който иска от балконите да гледа -

цената на билетчето ще бъде вдигната!)

Полека слънцето се скри в постелята си пухкава,

звездици заблещукаха и топлият ветрец

завесите на сцената полюшна ...

Прожектор хвърли любопитен поглед,

музика началото постави с глас тромпетен.

Сърцата на децата биеха до пръсване -

вълнението нямаше предели ...

Суфльор се беше притаил във храста розов,

усърдно той подаваше на някой забраванко словото.

А смаяната публика разтъркваше, невярваща,

очите... дали от нощния ветрец сълзят,

едва ли беше нужно да запитаме ...

Аплодисменти бурни тихия квартал разбудиха,

а вдъхновените артисти се поклониха

театрално - трижди до земи ...

Това е истинска история от детството далечно,

но красотата и до днес запазила съм -

като най-голяма ценност ...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз имам подобни спомени
    Много хубаво! Но какви спомени ще имат
    нашите деца...като гледам игрите им сега...
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...