9 sept 2008, 12:38

Някои аромати и разминавания

  Poesía » Otra
700 0 15

Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
...
И вместо сърцето,
химикалът ми спря
от висок адреналин.
     ***

Исках там...
в дивото небе.
Но ми мирише на прах,
разтворен от дъжд.
...
И вместо мислите за теб,
подрязвам си ноктите на
малкия и средния пръст.
     ***

Исках дълго... очакване.
Добре, не само едно.
(Амоняк ли долавям!?!)
И помитаща... тръпка.
...
Но вместо това
стоя пред огледалото бясна,
че ми е излязла пъпка.
     ***

Исках да счупя времето,
да разтопя пътищата
и изгоря даже спомените
за нечии окови...
...
Но вместо от спомени душата,
почиствам ноктите с памуче,
а ацетонът ме трови...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...