9 сент. 2008 г., 12:38

Някои аромати и разминавания

690 0 15

Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
...
И вместо сърцето,
химикалът ми спря
от висок адреналин.
     ***

Исках там...
в дивото небе.
Но ми мирише на прах,
разтворен от дъжд.
...
И вместо мислите за теб,
подрязвам си ноктите на
малкия и средния пръст.
     ***

Исках дълго... очакване.
Добре, не само едно.
(Амоняк ли долавям!?!)
И помитаща... тръпка.
...
Но вместо това
стоя пред огледалото бясна,
че ми е излязла пъпка.
     ***

Исках да счупя времето,
да разтопя пътищата
и изгоря даже спомените
за нечии окови...
...
Но вместо от спомени душата,
почиствам ноктите с памуче,
а ацетонът ме трови...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...