Някои дни са различни
Някои дни са различни,
без корист, без цел, без посока.
За зла врага - странно цинични,
сякаш верни раи на порока.
Със нежния плач на зората,
се отварят две празни очи,
а мъртви са нейде полята,
недочакали топли лъчи.
Някои дни са безцветни,
без патос, без смях, без дъга.
На душата дъха взимат сетни,
и самотна обричат плътта.
Със нечутият смях на децата,
се топят пред лика на нощта.
И рисуват туй дето в полята,
плашилата наричат "съдба".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Христов Todos los derechos reservados
