20 may 2009, 18:02

Някои хора нямат право да напускат живота ни

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.


на Мими


Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели,
и спомените, след които тичаме,
и песните, които сме изпели,
и болките, стаени надълбоко,
и думите - и казани, и скрити,
и образите, затаени в локви,
и сълзите, от кожата пропити,
и огънят, прогарящ всичко свято,
и чувствата, горящи до основи,
усмивките, миришещи на лято,
и времето, заключено в окови...

Щом хората, които сме обичали,
си тръгнат бързо, безвъзвратно,
и всичко, във което сме се вричали,
не може да се върне пак обратно.
Щом чувствата, с които сме живели,
оставят само сенките в душите,
и повече не сме щастливи, смели,
надеждни, силни, упорити...

Тогава тръгваме из целия свят
и развяваме голяма табела:
'Хората нямат право да напускат
и да ни оставят без смелост!'

17:00
20. Май. 09 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....