20.05.2009 г., 18:02

Някои хора нямат право да напускат живота ни

1.3K 0 5

Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.


на Мими


Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели,
и спомените, след които тичаме,
и песните, които сме изпели,
и болките, стаени надълбоко,
и думите - и казани, и скрити,
и образите, затаени в локви,
и сълзите, от кожата пропити,
и огънят, прогарящ всичко свято,
и чувствата, горящи до основи,
усмивките, миришещи на лято,
и времето, заключено в окови...

Щом хората, които сме обичали,
си тръгнат бързо, безвъзвратно,
и всичко, във което сме се вричали,
не може да се върне пак обратно.
Щом чувствата, с които сме живели,
оставят само сенките в душите,
и повече не сме щастливи, смели,
надеждни, силни, упорити...

Тогава тръгваме из целия свят
и развяваме голяма табела:
'Хората нямат право да напускат
и да ни оставят без смелост!'

17:00
20. Май. 09 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...