Как изчезна мисълта ми
по посока на града,
ще се кача на колата
и обратно в долината.
Питам полицая прашен
как да стигна до дома,
той ме гледа с поглед страшен,
обхвана ме за час страха.
Вместо да ми се усмихне благо,
балона той ми показа.
- А надувай, но не и слабо,
и чертичката го доказа...
Сега стоя си аз без книжка,
маневри правя с двата крака,
а с компютърната мишка
в нета хвърлих си душата.
© Руми Пан Todos los derechos reservados