23 мая 2009 г., 02:26

Някои хора така се държат

920 0 3

Как изчезна мисълта ми

по посока на града,

ще се кача на колата

и обратно в долината.

 

Питам полицая прашен

как да стигна до дома,

той ме гледа с поглед страшен,

обхвана ме за час страха.

 

Вместо да ми се усмихне благо,

балона той ми показа.

- А надувай, но не и слабо,

и чертичката го доказа...

 

Сега стоя си аз без книжка,

маневри правя с двата крака,

а с компютърната мишка

в нета хвърлих си душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Пан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...