23.05.2009 г., 2:26

Някои хора така се държат

925 0 3

Как изчезна мисълта ми

по посока на града,

ще се кача на колата

и обратно в долината.

 

Питам полицая прашен

как да стигна до дома,

той ме гледа с поглед страшен,

обхвана ме за час страха.

 

Вместо да ми се усмихне благо,

балона той ми показа.

- А надувай, но не и слабо,

и чертичката го доказа...

 

Сега стоя си аз без книжка,

маневри правя с двата крака,

а с компютърната мишка

в нета хвърлих си душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...