23.05.2009 г., 2:26

Някои хора така се държат

914 0 3

Как изчезна мисълта ми

по посока на града,

ще се кача на колата

и обратно в долината.

 

Питам полицая прашен

как да стигна до дома,

той ме гледа с поглед страшен,

обхвана ме за час страха.

 

Вместо да ми се усмихне благо,

балона той ми показа.

- А надувай, но не и слабо,

и чертичката го доказа...

 

Сега стоя си аз без книжка,

маневри правя с двата крака,

а с компютърната мишка

в нета хвърлих си душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...