Как изчезна мисълта ми
по посока на града,
ще се кача на колата
и обратно в долината.
Питам полицая прашен
как да стигна до дома,
той ме гледа с поглед страшен,
обхвана ме за час страха.
Вместо да ми се усмихне благо,
балона той ми показа.
- А надувай, но не и слабо,
и чертичката го доказа...
Сега стоя си аз без книжка,
маневри правя с двата крака,
а с компютърната мишка
в нета хвърлих си душата.
© Руми Пан All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
:=)
