Как изчезна мисълта ми
по посока на града,
ще се кача на колата
и обратно в долината.
Питам полицая прашен
как да стигна до дома,
той ме гледа с поглед страшен,
обхвана ме за час страха.
Вместо да ми се усмихне благо,
балона той ми показа.
- А надувай, но не и слабо,
и чертичката го доказа...
Сега стоя си аз без книжка,
маневри правя с двата крака,
а с компютърната мишка
в нета хвърлих си душата.
© Руми Пан All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
:=)
