Някой да спре времето!
Ужасно ми е късно да избягам.
Не ставам и за отлив във море.
Във теб, поройно тъй ми се остава,
единствена, ти мен ще побереш...
Понеже си скроена от безкрайност,
с пълнежа на вселенската си хубост,
(за мене не, че някак обичайно е),
но Ти си ми несбъднатото чудо.
И аз ще се загледам в огледало -
очите ни, в което... ще са празници.
Така, един във друг, ще бъдем цяло,
като море - спокойно след удавници.
Не знам дали светът ще го приеме -
да види второ мъчно разминаване.
Въпросът ми е - кой ще спира времето,
че Аз и Ти... най-сетне да сме заедно...
Стихопат.
Danny Diester
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
