diesto (Данаил Антонов)
979 525
25 апр. 2020 г., 09:58

Някой да спре времето! 

  Поэзия » Любовная, Философская
900 4 7

 

Ужасно ми е късно да избягам.

Не ставам и за отлив във море.

Във теб, поройно тъй ми се остава,

единствена, ти мен ще побереш...

Понеже си скроена от безкрайност, 

с пълнежа на вселенската си хубост, 

(за мене не, че някак обичайно е), 

но Ти си ми несбъднатото чудо. 

И аз ще се загледам в огледало - 

очите ни, в което... ще са празници. 

Така, един във друг, ще бъдем цяло, 

като море - спокойно след удавници. 

Не знам дали светът ще го приеме - 

да види второ мъчно разминаване. 

Въпросът ми е - кой ще спира времето, 

че Аз и Ти... най-сетне да сме заедно... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??