16 abr 2023, 22:07

Някой ден

631 0 1

 

Някой ден ще си тръгна. От теб, от живота ти.

Ще е тихо, както появих се навремето - 

изведнъж, без известие, и вече завинаги.

Ще останеш ти сам, тук с тишината си, 

Да си спомняш усмивката, да броиш сълзите ми.

И не знам ще ме търсиш, ще съжаляваш ли, 

Но да съм честна – и не искам да зная. 

Някой ден ще си тръгна, ще затворя вратата

след себе си. Ще потъна в дълбокото, в нищото.

Ти ще бродиш из спомени, давиш във минало,

и не искам да знам ще усещаш ли липсата.

Някой ден… Но защо да настъпва, кажи ми ти, 

Толкоз ли е трудно днес да опазиш сърцето ми?

Аз не исках от теб прекалено, даже нищичко, 

просто скрий ме в прегръдка, нежно обичай ме.

 

16.04. 2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жената - горда и мъдра. Колко малко й трябва всъщност.
    Хареса ми.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...