Някой ден
Някой ден ще си тръгна. От теб, от живота ти.
Ще е тихо, както появих се навремето -
изведнъж, без известие, и вече завинаги.
Ще останеш ти сам, тук с тишината си,
Да си спомняш усмивката, да броиш сълзите ми.
И не знам ще ме търсиш, ще съжаляваш ли,
Но да съм честна – и не искам да зная.
Някой ден ще си тръгна, ще затворя вратата
след себе си. Ще потъна в дълбокото, в нищото.
Ти ще бродиш из спомени, давиш във минало,
и не искам да знам ще усещаш ли липсата.
Някой ден… Но защо да настъпва, кажи ми ти,
Толкоз ли е трудно днес да опазиш сърцето ми?
Аз не исках от теб прекалено, даже нищичко,
просто скрий ме в прегръдка, нежно обичай ме.
16.04. 2023
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
