Някой ден ще си тръгна. От теб, от живота ти.
Ще е тихо, както появих се навремето -
изведнъж, без известие, и вече завинаги.
Ще останеш ти сам, тук с тишината си,
Да си спомняш усмивката, да броиш сълзите ми.
И не знам ще ме търсиш, ще съжаляваш ли,
Но да съм честна – и не искам да зная.
Някой ден ще си тръгна, ще затворя вратата
след себе си. Ще потъна в дълбокото, в нищото.
Ти ще бродиш из спомени, давиш във минало,
и не искам да знам ще усещаш ли липсата.
Някой ден… Но защо да настъпва, кажи ми ти, ...