Apr 16, 2023, 10:07 PM

Някой ден

  Poetry » Love
626 0 1

 

Някой ден ще си тръгна. От теб, от живота ти.

Ще е тихо, както появих се навремето - 

изведнъж, без известие, и вече завинаги.

Ще останеш ти сам, тук с тишината си, 

Да си спомняш усмивката, да броиш сълзите ми.

И не знам ще ме търсиш, ще съжаляваш ли, 

Но да съм честна – и не искам да зная. 

Някой ден ще си тръгна, ще затворя вратата

след себе си. Ще потъна в дълбокото, в нищото.

Ти ще бродиш из спомени, давиш във минало,

и не искам да знам ще усещаш ли липсата.

Някой ден… Но защо да настъпва, кажи ми ти, 

Толкоз ли е трудно днес да опазиш сърцето ми?

Аз не исках от теб прекалено, даже нищичко, 

просто скрий ме в прегръдка, нежно обичай ме.

 

16.04. 2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жената - горда и мъдра. Колко малко й трябва всъщност.
    Хареса ми.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...