7 mar 2025, 6:47

Някой ден... ще полетя

  Poesía » Civil
421 0 12

Карикатура съм... на поет...

Но да беше само това...

Нямам във нещо късмет,

страдам кат' пръч... без коза...

 

Опитвах със труд да успея,

а стигнах... под мост...

Да, точно под него живея,

с две жреци любовни на пост,

които ми правят компания

щом нямат клиенти в момента.

Те Музи са на моите желания,

но няма за сбъдване кинти...

 

Карикатура съм... на поет...

Но също човешка такава безлична -

А мостът зове ме за полет,

някой ден... от него ще литна...

 

06.03.2025.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, жилаво говедо е човекът, напълно съгласен тук!
    Хубава вечер ти пожелавам 🌹
  • Не съм си и помислила, но всеки път след подобни катаклизми и житейски превратности се учудвам колко е силен човек. А и поезията е полет - творчески, на мисълта. На птиците са дадени крила, на хората - въображението и мисълта
  • Споко, Пепи, само веднъж съм правил опит за самоубийство... и беше успешен 🤣
    Сериозно, далече съм на светлинни години от подобна лудост!
    Просто излях малко тъмна енергия в 1 мрачен и зловещ стих. Това е.
    Благодаря ти сърдечно все пак за подкрепата, оценявам го!
  • Гош - инстинктът за самосъхранение и волята за живот са учудващо силни. Самият човек не си ги знае. Жив и здрав да си!
  • За съжаление в реала не един човек в ситуацията с лирическия тук, прави фаталната крачка, но в случая относно творбата, в главата ми не присъства и сянка на подобни мисли. Категорично!
    Да, в момента професионално изживявам кошмар, но имам жена, която би убила за мен, а нейната Обич и подкрепа са повече от достатъчни за да не унивам 😊
    Освен това и на професионално ниво изплувам, просто заради измамено доверие и пергаментна наивност малко потънах, но съм боец в живота, не са плаша!
    Мерси, Констанс 🌹

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...