7.03.2025 г., 6:47

Някой ден... ще полетя

418 0 12

Карикатура съм... на поет...

Но да беше само това...

Нямам във нещо късмет,

страдам кат' пръч... без коза...

 

Опитвах със труд да успея,

а стигнах... под мост...

Да, точно под него живея,

с две жреци любовни на пост,

които ми правят компания

щом нямат клиенти в момента.

Те Музи са на моите желания,

но няма за сбъдване кинти...

 

Карикатура съм... на поет...

Но също човешка такава безлична -

А мостът зове ме за полет,

някой ден... от него ще литна...

 

06.03.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, жилаво говедо е човекът, напълно съгласен тук!
    Хубава вечер ти пожелавам 🌹
  • Не съм си и помислила, но всеки път след подобни катаклизми и житейски превратности се учудвам колко е силен човек. А и поезията е полет - творчески, на мисълта. На птиците са дадени крила, на хората - въображението и мисълта
  • Споко, Пепи, само веднъж съм правил опит за самоубийство... и беше успешен 🤣
    Сериозно, далече съм на светлинни години от подобна лудост!
    Просто излях малко тъмна енергия в 1 мрачен и зловещ стих. Това е.
    Благодаря ти сърдечно все пак за подкрепата, оценявам го!
  • Гош - инстинктът за самосъхранение и волята за живот са учудващо силни. Самият човек не си ги знае. Жив и здрав да си!
  • За съжаление в реала не един човек в ситуацията с лирическия тук, прави фаталната крачка, но в случая относно творбата, в главата ми не присъства и сянка на подобни мисли. Категорично!
    Да, в момента професионално изживявам кошмар, но имам жена, която би убила за мен, а нейната Обич и подкрепа са повече от достатъчни за да не унивам 😊
    Освен това и на професионално ниво изплувам, просто заради измамено доверие и пергаментна наивност малко потънах, но съм боец в живота, не са плаша!
    Мерси, Констанс 🌹

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...