7.03.2025 г., 6:47

Някой ден... ще полетя

416 0 12

Карикатура съм... на поет...

Но да беше само това...

Нямам във нещо късмет,

страдам кат' пръч... без коза...

 

Опитвах със труд да успея,

а стигнах... под мост...

Да, точно под него живея,

с две жреци любовни на пост,

които ми правят компания

щом нямат клиенти в момента.

Те Музи са на моите желания,

но няма за сбъдване кинти...

 

Карикатура съм... на поет...

Но също човешка такава безлична -

А мостът зове ме за полет,

някой ден... от него ще литна...

 

06.03.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, жилаво говедо е човекът, напълно съгласен тук!
    Хубава вечер ти пожелавам 🌹
  • Не съм си и помислила, но всеки път след подобни катаклизми и житейски превратности се учудвам колко е силен човек. А и поезията е полет - творчески, на мисълта. На птиците са дадени крила, на хората - въображението и мисълта
  • Споко, Пепи, само веднъж съм правил опит за самоубийство... и беше успешен 🤣
    Сериозно, далече съм на светлинни години от подобна лудост!
    Просто излях малко тъмна енергия в 1 мрачен и зловещ стих. Това е.
    Благодаря ти сърдечно все пак за подкрепата, оценявам го!
  • Гош - инстинктът за самосъхранение и волята за живот са учудващо силни. Самият човек не си ги знае. Жив и здрав да си!
  • За съжаление в реала не един човек в ситуацията с лирическия тук, прави фаталната крачка, но в случая относно творбата, в главата ми не присъства и сянка на подобни мисли. Категорично!
    Да, в момента професионално изживявам кошмар, но имам жена, която би убила за мен, а нейната Обич и подкрепа са повече от достатъчни за да не унивам 😊
    Освен това и на професионално ниво изплувам, просто заради измамено доверие и пергаментна наивност малко потънах, но съм боец в живота, не са плаша!
    Мерси, Констанс 🌹

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...