lori_bebeto (Дива Самодива) lori_bebeto (Дива Самодива)
1 83
5 feb 2009, 12:38

Някой, някъде в утрото

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Утрото мирише на раздяла,

някъде някой плаче сам!

Тела, нощта събрала в едно,

сега  готови са за сбогом!

 

Някъде под красивото небе

някой иска да се върне назад.

Изгреви толкова много има,

но един се помни цял живот!

 

Не го искат зарад красотата

и неповторимите му цветове.

Не е даже зарад птиците,

отвени в пролетните верове!

 

Има изгреви забравени, влюбени

тръпнещи сломено в нечий сърца.

Всеки следващ им напомня

за раздялата с любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • robert (Роберт Кулиани)
    robert (Роберт Кулиани)
    ... Утрото мирише на раздяла,..

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Много яко!!!!
  • nade (Надя Николова)
    nade (Надя Николова)
    Може да не е обработено и в перфектен ритъм, но пък много ми хареса. Напомни ми за някой, който бях забравила...Има чувство-за мен това е най-важното в поезията. Поздрав, Лори!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    Откровено е...Определено ми хареса! Поздрав!
  • lori_bebeto (Дива Самодива)
    lori_bebeto (Дива Самодива)
    Така е прави сте нетрябва да буликувам бързо а първо да преглеждам нещата. Гуш!
  • димитрова (Лилия Нейкова)
    димитрова (Лилия Нейкова)
    И аз ти бих ти дала същия съвет.Страничен човек по чувства ритъма,ти повече чувстваш това ,което искаш да напишеш.Хубаво е,но иска изглаждане.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0