5 feb 2009, 12:38

Някой, някъде в утрото

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Утрото мирише на раздяла,

някъде някой плаче сам!

Тела, нощта събрала в едно,

сега  готови са за сбогом!

 

Някъде под красивото небе

някой иска да се върне назад.

Изгреви толкова много има,

но един се помни цял живот!

 

Не го искат зарад красотата

и неповторимите му цветове.

Не е даже зарад птиците,

отвени в пролетните верове!

 

Има изгреви забравени, влюбени

тръпнещи сломено в нечий сърца.

Всеки следващ им напомня

за раздялата с любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... Утрото мирише на раздяла,..

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Много яко!!!!
  • Може да не е обработено и в перфектен ритъм, но пък много ми хареса. Напомни ми за някой, който бях забравила...Има чувство-за мен това е най-важното в поезията. Поздрав, Лори!
  • Откровено е...Определено ми хареса! Поздрав!
  • Така е прави сте нетрябва да буликувам бързо а първо да преглеждам нещата. Гуш!
  • И аз ти бих ти дала същия съвет.Страничен човек по чувства ритъма,ти повече чувстваш това ,което искаш да напишеш.Хубаво е,но иска изглаждане.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...