5 февр. 2009 г., 12:38

Някой, някъде в утрото

1.1K 0 6

Утрото мирише на раздяла,

някъде някой плаче сам!

Тела, нощта събрала в едно,

сега  готови са за сбогом!

 

Някъде под красивото небе

някой иска да се върне назад.

Изгреви толкова много има,

но един се помни цял живот!

 

Не го искат зарад красотата

и неповторимите му цветове.

Не е даже зарад птиците,

отвени в пролетните верове!

 

Има изгреви забравени, влюбени

тръпнещи сломено в нечий сърца.

Всеки следващ им напомня

за раздялата с любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... Утрото мирише на раздяла,..

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Много яко!!!!
  • Може да не е обработено и в перфектен ритъм, но пък много ми хареса. Напомни ми за някой, който бях забравила...Има чувство-за мен това е най-важното в поезията. Поздрав, Лори!
  • Откровено е...Определено ми хареса! Поздрав!
  • Така е прави сте нетрябва да буликувам бързо а първо да преглеждам нещата. Гуш!
  • И аз ти бих ти дала същия съвет.Страничен човек по чувства ритъма,ти повече чувстваш това ,което искаш да напишеш.Хубаво е,но иска изглаждане.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...