Някой, някъде в утрото
Утрото мирише на раздяла,
някъде някой плаче сам!
Тела, нощта събрала в едно,
сега готови са за сбогом!
Някъде под красивото небе
някой иска да се върне назад.
Изгреви толкова много има,
но един се помни цял живот!
Не го искат зарад красотата
и неповторимите му цветове.
Не е даже зарад птиците,
отвени в пролетните верове!
Има изгреви забравени, влюбени
тръпнещи сломено в нечий сърца.
Всеки следващ им напомня
за раздялата с любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
нетрябва да буликувам бързо а първо да преглеждам нещата. Гуш!
