28 jul 2024, 22:27

Няколко кадъра лято

815 3 6

Лятото в няколко кадъра си отиде,

на забавен синьо-розов каданс…

Септември вдругиден е и близо 

е на слънцето последният шанс…

Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, 

да окъпе във морските пръски глава, 

със целувки горещи пак да опари 

нечии голи, потъмнели крака…

Как се отече през водосток посребрял,

тук-там ръждив, тук-там продупчен…

Лятото тръгва на филмов екран, 

със платна, с хвърчила и балони изпуснати…

С коси пълни с вятър и смях, 

лятото дърпа свойте мрежи и блянове…

Нещо несбъднато в тих многоглас 

зазвучава като ехо на звънци и на чанове…

И над хълма обгорял се събира едва 

дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,

ухае на дим и на сухи цветя,

усеща се есен, усеща се "сбогом". 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Филипова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Превъзходен стих - цялостен, завършен, с отлична образност.

    "Септември вдругиден е и близо
    е на слънцето последният шанс…
    Да изгрее в червено, да залезе в лилаво,
    да окъпе във морските пръски глава,
    със целувки горещи пак да опари
    нечии голи, потъмнели крака…
    ...
    С коси пълни с вятър и смях,
    лятото дърпа свойте мрежи и блянове…
    Нещо несбъднато в тих многоглас
    зазвучава като ехо на звънци и на чанове…
    И над хълма обгорял се събира едва
    дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,
    ухае на дим и на сухи цветя,
    усеща се есен, усеща се "сбогом"."

    Това "сбогом" е сякаш не само сбогом за лятото, но и сбогом за нас...

    Поздравление!
  • Благодаря ви, приятели
  • Красиво! Но нека септември да почака...😊
  • Рано му е още да си ходи. Успех на книжката.
  • Красиви картини! И на мен ми хареса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...