28 jul 2024, 22:27

Няколко кадъра лято

820 3 6

Лятото в няколко кадъра си отиде,

на забавен синьо-розов каданс…

Септември вдругиден е и близо 

е на слънцето последният шанс…

Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, 

да окъпе във морските пръски глава, 

със целувки горещи пак да опари 

нечии голи, потъмнели крака…

Как се отече през водосток посребрял,

тук-там ръждив, тук-там продупчен…

Лятото тръгва на филмов екран, 

със платна, с хвърчила и балони изпуснати…

С коси пълни с вятър и смях, 

лятото дърпа свойте мрежи и блянове…

Нещо несбъднато в тих многоглас 

зазвучава като ехо на звънци и на чанове…

И над хълма обгорял се събира едва 

дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,

ухае на дим и на сухи цветя,

усеща се есен, усеща се "сбогом". 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Филипова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Превъзходен стих - цялостен, завършен, с отлична образност.

    "Септември вдругиден е и близо
    е на слънцето последният шанс…
    Да изгрее в червено, да залезе в лилаво,
    да окъпе във морските пръски глава,
    със целувки горещи пак да опари
    нечии голи, потъмнели крака…
    ...
    С коси пълни с вятър и смях,
    лятото дърпа свойте мрежи и блянове…
    Нещо несбъднато в тих многоглас
    зазвучава като ехо на звънци и на чанове…
    И над хълма обгорял се събира едва
    дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,
    ухае на дим и на сухи цветя,
    усеща се есен, усеща се "сбогом"."

    Това "сбогом" е сякаш не само сбогом за лятото, но и сбогом за нас...

    Поздравление!
  • Благодаря ви, приятели
  • Красиво! Но нека септември да почака...😊
  • Рано му е още да си ходи. Успех на книжката.
  • Красиви картини! И на мен ми хареса!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....