Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво,
да окъпе във морските пръски глава,
със целувки горещи пак да опари
нечии голи, потъмнели крака…
Как се отече през водосток посребрял,
тук-там ръждив, тук-там продупчен…
Лятото тръгва на филмов екран,
със платна, с хвърчила и балони изпуснати… ...