Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво,
да окъпе във морските пръски глава,
със целувки горещи пак да опари
нечии голи, потъмнели крака…
Как се отече през водосток посребрял,
тук-там ръждив, тук-там продупчен…
Лятото тръгва на филмов екран,
със платна, с хвърчила и балони изпуснати…
С коси пълни с вятър и смях,
лятото дърпа свойте мрежи и блянове…
Нещо несбъднато в тих многоглас
зазвучава като ехо на звънци и на чанове…
И над хълма обгорял се събира едва
дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,
ухае на дим и на сухи цветя,
усеща се есен, усеща се "сбогом".
© Магдалена Филипова Все права защищены
"Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво,
да окъпе във морските пръски глава,
със целувки горещи пак да опари
нечии голи, потъмнели крака…
...
С коси пълни с вятър и смях,
лятото дърпа свойте мрежи и блянове…
Нещо несбъднато в тих многоглас
зазвучава като ехо на звънци и на чанове…
И над хълма обгорял се събира едва
дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,
ухае на дим и на сухи цветя,
усеща се есен, усеща се "сбогом"."
Това "сбогом" е сякаш не само сбогом за лятото, но и сбогом за нас...
Поздравление!