Няколко кадъра лято

Лятото в няколко кадъра си отиде,

на забавен синьо-розов каданс…

Септември вдругиден е и близо 

е на слънцето последният шанс…

Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, 

да окъпе във морските пръски глава, 

със целувки горещи пак да опари 

нечии голи, потъмнели крака…

Как се отече през водосток посребрял,

тук-там ръждив, тук-там продупчен…

Лятото тръгва на филмов екран, 

със платна, с хвърчила и балони изпуснати…

С коси пълни с вятър и смях, 

лятото дърпа свойте мрежи и блянове…

Нещо несбъднато в тих многоглас 

зазвучава като ехо на звънци и на чанове…

И над хълма обгорял се събира едва 

дъждоносна купчѝна от хлад и тревога,

ухае на дим и на сухи цветя,

усеща се есен, усеща се "сбогом".