12 jul 2010, 10:21

Няколко стъкълца...

  Poesía » Otra
885 0 10

Добре...

Сега така ще го река –

до мен и тази нощ остана

мястото ти празно.

Когато си отива любовта,

Не можеш да я задържиш.

Напразно е...

Не можеш със лепило да слепиш

разбитите на сол парчета.

Сърцето ми не е стъкло.

Нима не си разбрал,

че не така остатъците ще

превърнеш във кристал –

да блеснат...

Защото се забиват по-свирепо.

И всяко стъкълце кърви,

забило се навътре във плътта ми.

Не се опитвай ...

Със лепило

душата ми не ще да залепиш.

Не лепне...

Достатъчна ми беше слабостта

към ... няколкото счупени парчета.

 

20 юни 2010

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...