12 jul 2010, 10:21

Няколко стъкълца... 

  Poesía » Otra
730 0 10

Добре...

Сега така ще го река –

до мен и тази нощ остана

мястото ти празно.

Когато си отива любовта,

Не можеш да я задържиш.

Напразно е...

Не можеш със лепило да слепиш

разбитите на сол парчета.

Сърцето ми не е стъкло.

Нима не си разбрал,

че не така остатъците ще

превърнеш във кристал –

да блеснат...

Защото се забиват по-свирепо.

И всяко стъкълце кърви,

забило се навътре във плътта ми.

Не се опитвай ...

Със лепило

душата ми не ще да залепиш.

Не лепне...

Достатъчна ми беше слабостта

към ... няколкото счупени парчета.

 

20 юни 2010

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??