Няколко стъкълца...
Добре...
Сега така ще го река –
до мен и тази нощ остана
мястото ти празно.
Когато си отива любовта,
Не можеш да я задържиш.
Напразно е...
Не можеш със лепило да слепиш
разбитите на сол парчета.
Сърцето ми не е стъкло.
Нима не си разбрал,
че не така остатъците ще
превърнеш във кристал –
да блеснат...
Защото се забиват по-свирепо.
И всяко стъкълце кърви,
забило се навътре във плътта ми.
Не се опитвай ...
Със лепило
душата ми не ще да залепиш.
Не лепне...
Достатъчна ми беше слабостта
към ... няколкото счупени парчета.
20 юни 2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
