Няколко стъкълца...
Добре...
Сега така ще го река –
до мен и тази нощ остана
мястото ти празно.
Когато си отива любовта,
Не можеш да я задържиш.
Напразно е...
Не можеш със лепило да слепиш
разбитите на сол парчета.
Сърцето ми не е стъкло.
Нима не си разбрал,
че не така остатъците ще
превърнеш във кристал –
да блеснат...
Защото се забиват по-свирепо.
И всяко стъкълце кърви,
забило се навътре във плътта ми.
Не се опитвай ...
Със лепило
душата ми не ще да залепиш.
Не лепне...
Достатъчна ми беше слабостта
към ... няколкото счупени парчета.
20 юни 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
