11 oct 2007, 11:25

Няколко вчесани мисли

  Poesía
909 0 22
                        *

Ако искаш да носиш утеха и радост,
в днешния труден, безрадостен бит,
по-добре дай трошица на гладен,
отколкото цяла погача на сит.

                          *

И аз като други, изпатили
от човеколюбието - наивното,
считам ви свои приятели -
до доказване на противното.

                            *

Спри! Почакай, Човеко безгрижен!
Помисли си! Дали си наясно
къде свършва любовта към ближния
и започва човекоядството?!

                            *

Тя - Завистта е демон зъл.
Дори да спиш, ще те намери.
Ще си я влачиш като дълг.
До всеки Моцарт - Салиери.

                             *

Не плюй по падналия, а ръка му дай.
Живеем в Ада. Често някой пада.
Присъди не раздавай със наслада,
защото няма ангели без Рай.

                               *

Има нещо нечестиво
в тези погледи лъстиви,
с които ближният ми иска
не мен, а втората ми ризка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесни миниатюри! Точни житейски истини, поднесени поетично.
  • Далеч от злоба и омраза,
    най-истинска,когато любя-
    дано надежда да запазя
    и светла вяра да не губя.
  • Браво!Много са добри и истински всичките!
  • Няма как да си отсея... всеки един е прекрасен и силен по своему!
    Браво, Валенце!
  • Прекрасна колекция!
    Мъдрост,стил и оригинално
    мислене! Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...