11.10.2007 г., 11:25

Няколко вчесани мисли

905 0 22
                        *

Ако искаш да носиш утеха и радост,
в днешния труден, безрадостен бит,
по-добре дай трошица на гладен,
отколкото цяла погача на сит.

                          *

И аз като други, изпатили
от човеколюбието - наивното,
считам ви свои приятели -
до доказване на противното.

                            *

Спри! Почакай, Човеко безгрижен!
Помисли си! Дали си наясно
къде свършва любовта към ближния
и започва човекоядството?!

                            *

Тя - Завистта е демон зъл.
Дори да спиш, ще те намери.
Ще си я влачиш като дълг.
До всеки Моцарт - Салиери.

                             *

Не плюй по падналия, а ръка му дай.
Живеем в Ада. Често някой пада.
Присъди не раздавай със наслада,
защото няма ангели без Рай.

                               *

Има нещо нечестиво
в тези погледи лъстиви,
с които ближният ми иска
не мен, а втората ми ризка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесни миниатюри! Точни житейски истини, поднесени поетично.
  • Далеч от злоба и омраза,
    най-истинска,когато любя-
    дано надежда да запазя
    и светла вяра да не губя.
  • Браво!Много са добри и истински всичките!
  • Няма как да си отсея... всеки един е прекрасен и силен по своему!
    Браво, Валенце!
  • Прекрасна колекция!
    Мъдрост,стил и оригинално
    мислене! Браво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...