Под мен е сивата пулсираща вода.
И спомням си (долавям) силуети.
Те бяха два,
евентуално сто...
но бяха ли въобще там?
Ръка, докоснала ръка, и талия –
усещане за тяло, което
тръпне. Аз докосвам спомени.
Отрязъци, фрагменти от света,
и знам, че монотонно вечността говори ми.
Навеждах се. Попивах красотата на мига.
Страхът от загуба усилва красотата. ...