23 sept 2012, 17:56
Някъде, никъде...
Някъде, никъде...
Някъде, никъде... в някое ъгълче старост
се е свила душата ми - пепел и прах,
във конвулсия тръпне и стене и вяло
към тебе надига се слаба ръка...
Не остана живот в мойто жизнено тяло -
като чаша се пръснах по ледния под,
а парченцата обич крещят за начало
и съграждат от нищото още живот...
Раждам се пак и пак всичко е бяло -
ти съживи в мене вехти мечти,
някъде, никъде... в някое ъгълче старост
нежна и силна, душата във мене цъфти...
© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
!!!
-
Мишо, благодаря, че сподели!
Любовта понякога е трудна, но изпълва душите ни с трепетен зов. -
Дълбок и драматичен стих...
Изповед на една трудна любов!
Поздравления, Радост! -
Венцислав, радвам се, че ти допада! Може да има още един куплет, но така се роди това откровение.
Иваничка, Анастасия, благодаря, че прочетохте и харесахте! -
Прекрасна изповед!
-
Хубаво стихо, Радосвета! Може би би било още по-добре, ако имаше още един куплет (3) с който да има по-плавен преход. Но това е мое мнение, а така направения избор е твой и той пак казвам е много добър!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
ти съживи в мене вехти мечти,"
Отново се раждам и всичко е бяло
Не използвай повторения, когато не звучат като акцент на чувството или друг акцент.
И ти пишеш достатъчно красиво за да използваш думата " вехти" - стои като кръпка.
Много ми се иска да поработиш над този стих, защото е образен, а образността на думите ти е частичка от стила ти.
Неангажиращо разбира се е мнетието ми.
Но пиши, пиши, Ради!