Sep 23, 2012, 5:56 PM

Някъде, никъде... 

  Poetry » Love
994 0 7

Някъде, никъде...

 

Някъде, никъде... в някое ъгълче старост

се е свила душата ми - пепел и прах,

във конвулсия тръпне и стене и вяло

към тебе надига се слаба ръка...

 

Не остана живот в мойто жизнено тяло - 

като чаша се пръснах по ледния под,

а парченцата обич крещят за начало

и съграждат от нищото още живот...

 

Раждам се пак и пак всичко е бяло - 

ти съживи в мене вехти мечти,

някъде, никъде... в някое ъгълче старост

нежна и силна, душата във мене цъфти...

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Раждам се пак и пак всичко е бяло -
    ти съживи в мене вехти мечти,"

    Отново се раждам и всичко е бяло

    Не използвай повторения, когато не звучат като акцент на чувството или друг акцент.
    И ти пишеш достатъчно красиво за да използваш думата " вехти" - стои като кръпка.
    Много ми се иска да поработиш над този стих, защото е образен, а образността на думите ти е частичка от стила ти.
    Неангажиращо разбира се е мнетието ми.

    Но пиши, пиши, Ради!
  • !!!
  • Мишо, благодаря, че сподели!
    Любовта понякога е трудна, но изпълва душите ни с трепетен зов.
  • Дълбок и драматичен стих...
    Изповед на една трудна любов!
    Поздравления, Радост!
  • Венцислав, радвам се, че ти допада! Може да има още един куплет, но така се роди това откровение.
    Иваничка, Анастасия, благодаря, че прочетохте и харесахте!
  • Прекрасна изповед!
  • Хубаво стихо, Радосвета! Може би би било още по-добре, ако имаше още един куплет (3) с който да има по-плавен преход. Но това е мое мнение, а така направения избор е твой и той пак казвам е много добър!
    Поздрави!
Random works
: ??:??