Някъде, никъде...

Поезия » Любовна

1.5K 0 7

Някъде, никъде...

Някъде, никъде... в някое ъгълче старост

се е свила душата ми - пепел и прах,

във конвулсия тръпне и стене и вяло

към тебе надига се слаба ръка...

Не остана живот в мойто жизнено тяло -

като чаша се пръснах по ледния под,

а парченцата обич крещят за начало

и съграждат от нищото още живот...

Раждам се пак и пак всичко е бяло -

ти съживи в мене вехти мечти,

някъде, никъде... в някое ъгълче старост

нежна и силна, душата във мене цъфти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

"Раждам се пак и пак всичко е бяло -
ти съживи в мене вехти мечти,"

Отново се раждам и всичко е бяло

Не използвай повторения, когато не звучат като акцент на чувството или друг акцент.
И ти пишеш достатъчно красиво за да използваш думата " вехти" - стои като кръпка.
Много ми се иска да поработиш над този стих, защото е образен, а образността на думите ти е частичка от стила ти.
Неангажиращо разбира се е мнетието ми.

Но пиши, пиши, Ради!

2012-10-03T18:43:42+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

!!!

2012-10-02T11:08:02+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Мишо, благодаря, че сподели!
Любовта понякога е трудна, но изпълва душите ни с трепетен зов.

2012-09-26T23:27:32+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Дълбок и драматичен стих...
Изповед на една трудна любов!
Поздравления, Радост!

2012-09-25T21:42:09+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Венцислав, радвам се, че ти допада! Може да има още един куплет, но така се роди това откровение.
Иваничка, Анастасия, благодаря, че прочетохте и харесахте!

2012-09-23T21:24:42+03:00