23 сент. 2012 г., 17:56

Някъде, никъде...

1.5K 0 7

Някъде, никъде...

 

Някъде, никъде... в някое ъгълче старост

се е свила душата ми - пепел и прах,

във конвулсия тръпне и стене и вяло

към тебе надига се слаба ръка...

 

Не остана живот в мойто жизнено тяло - 

като чаша се пръснах по ледния под,

а парченцата обич крещят за начало

и съграждат от нищото още живот...

 

Раждам се пак и пак всичко е бяло - 

ти съживи в мене вехти мечти,

някъде, никъде... в някое ъгълче старост

нежна и силна, душата във мене цъфти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Раждам се пак и пак всичко е бяло -
    ти съживи в мене вехти мечти,"

    Отново се раждам и всичко е бяло

    Не използвай повторения, когато не звучат като акцент на чувството или друг акцент.
    И ти пишеш достатъчно красиво за да използваш думата " вехти" - стои като кръпка.
    Много ми се иска да поработиш над този стих, защото е образен, а образността на думите ти е частичка от стила ти.
    Неангажиращо разбира се е мнетието ми.

    Но пиши, пиши, Ради!
  • !!!
  • Мишо, благодаря, че сподели!
    Любовта понякога е трудна, но изпълва душите ни с трепетен зов.
  • Дълбок и драматичен стих...
    Изповед на една трудна любов!
    Поздравления, Радост!
  • Венцислав, радвам се, че ти допада! Може да има още един куплет, но така се роди това откровение.
    Иваничка, Анастасия, благодаря, че прочетохте и харесахте!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...