Някъде, никъде...
Някъде, никъде... в някое ъгълче старост
се е свила душата ми - пепел и прах,
във конвулсия тръпне и стене и вяло
към тебе надига се слаба ръка...
Не остана живот в мойто жизнено тяло -
като чаша се пръснах по ледния под,
а парченцата обич крещят за начало
и съграждат от нищото още живот...
Раждам се пак и пак всичко е бяло -
ти съживи в мене вехти мечти,
някъде, никъде... в някое ъгълче старост ...