11 sept 2008, 13:13

Някъде/никъде 

  Poesía
655 0 10

Аз помня този аромат,

навяващ спомен...

може би

за нещо

някога

преди,

или пък след,

а също никога

напълно вероятно.

Откъснат миг.

Неспирният поток на времето

е разграден.

Фрагмент,

превърнал се във символ.

Цветен отпечатък.

Съзерцавам безбрежни води.

Всяка клетка е Космос!

Аз кой съм?

Звън.

Игра.

Сред високи

стени

чезнат в нищото

всички въпроси.

Откъде?

Накъде?

И защо?

Някой мисли, че може би знае.

Светлина.

Детски,

мокри следи.

Блясък в капка студено играе.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??