11.09.2008 г., 13:13 ч.

Някъде/никъде 

  Поезия
641 0 10

Аз помня този аромат,

навяващ спомен...

може би

за нещо

някога

преди,

или пък след,

а също никога

напълно вероятно.

Откъснат миг.

Неспирният поток на времето

е разграден.

Фрагмент,

превърнал се във символ.

Цветен отпечатък.

Съзерцавам безбрежни води.

Всяка клетка е Космос!

Аз кой съм?

Звън.

Игра.

Сред високи

стени

чезнат в нищото

всички въпроси.

Откъде?

Накъде?

И защо?

Някой мисли, че може би знае.

Светлина.

Детски,

мокри следи.

Блясък в капка студено играе.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??