Sep 11, 2008, 1:13 PM

Някъде/никъде 

  Poetry
658 0 10

Аз помня този аромат,

навяващ спомен...

може би

за нещо

някога

преди,

или пък след,

а също никога

напълно вероятно.

Откъснат миг.

Неспирният поток на времето

е разграден.

Фрагмент,

превърнал се във символ.

Цветен отпечатък.

Съзерцавам безбрежни води.

Всяка клетка е Космос!

Аз кой съм?

Звън.

Игра.

Сред високи

стени

чезнат в нищото

всички въпроси.

Откъде?

Накъде?

И защо?

Някой мисли, че може би знае.

Светлина.

Детски,

мокри следи.

Блясък в капка студено играе.

© Иван Проданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??