Някъде/никъде
Аз помня този аромат,
навяващ спомен...
може би
за нещо
някога
преди,
или пък след,
а също никога
напълно вероятно.
Откъснат миг.
Неспирният поток на времето
е разграден.
Фрагмент,
превърнал се във символ.
Цветен отпечатък.
Съзерцавам безбрежни води.
Всяка клетка е Космос!
Аз кой съм?
Звън.
Игра.
Сред високи
стени
чезнат в нищото
всички въпроси.
Откъде?
Накъде?
И защо?
Някой мисли, че може би знае.
Светлина.
Детски,
мокри следи.
Блясък в капка студено играе.
© Иван Проданов All rights reserved.
