25 nov 2006, 22:58

Някъде, някой...

  Poesía
1.1K 0 20

     Някъде, някой мисли  за теб,

        лицето твое само търси,

     разпитва вечер звездите безчет,

        вижда те, дори в сънят си.

     Някъде, някой теб иска да целува,

       не други, а само твоите устни,

    в нощите дълги до болка те жадува,

          а дните самотни са  празни.

    Някъде, някой дълго те чака,

     премръзнал,  там на онази гара,

    надява се ти да слезеш от влака

         и за тебе, до край там остава.

    Някъде, на някой сърцето знае,

  срещне ли те, само тебе ще обича,

    намерили те...любовта ще познае.

       Ти побързай...той към тебе тича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много обнадеждаващ и нежен стих!
  • Красиво и оптимистично!Поздрави!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!
  • Еей Кити, много ми хареса...особено това с гарата. Класическото място за надеждата и загубата.Там често всичко започва и свършва в един миг.Целувки!
  • "...ти побързай...той към тебе тича!..." Да, така е навярно! Но ти ще трябва да го изчакаш, а не да си тръгнеш тъжна!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...