25.11.2006 г., 22:58

Някъде, някой...

1.1K 0 20

     Някъде, някой мисли  за теб,

        лицето твое само търси,

     разпитва вечер звездите безчет,

        вижда те, дори в сънят си.

     Някъде, някой теб иска да целува,

       не други, а само твоите устни,

    в нощите дълги до болка те жадува,

          а дните самотни са  празни.

    Някъде, някой дълго те чака,

     премръзнал,  там на онази гара,

    надява се ти да слезеш от влака

         и за тебе, до край там остава.

    Някъде, на някой сърцето знае,

  срещне ли те, само тебе ще обича,

    намерили те...любовта ще познае.

       Ти побързай...той към тебе тича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много обнадеждаващ и нежен стих!
  • Красиво и оптимистично!Поздрави!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!
  • Еей Кити, много ми хареса...особено това с гарата. Класическото място за надеждата и загубата.Там често всичко започва и свършва в един миг.Целувки!
  • "...ти побързай...той към тебе тича!..." Да, така е навярно! Но ти ще трябва да го изчакаш, а не да си тръгнеш тъжна!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...