Nov 25, 2006, 10:58 PM

Някъде, някой...

  Poetry
1.1K 0 20

     Някъде, някой мисли  за теб,

        лицето твое само търси,

     разпитва вечер звездите безчет,

        вижда те, дори в сънят си.

     Някъде, някой теб иска да целува,

       не други, а само твоите устни,

    в нощите дълги до болка те жадува,

          а дните самотни са  празни.

    Някъде, някой дълго те чака,

     премръзнал,  там на онази гара,

    надява се ти да слезеш от влака

         и за тебе, до край там остава.

    Някъде, на някой сърцето знае,

  срещне ли те, само тебе ще обича,

    намерили те...любовта ще познае.

       Ти побързай...той към тебе тича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много обнадеждаващ и нежен стих!
  • Красиво и оптимистично!Поздрави!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!
  • Еей Кити, много ми хареса...особено това с гарата. Класическото място за надеждата и загубата.Там често всичко започва и свършва в един миг.Целувки!
  • "...ти побързай...той към тебе тича!..." Да, така е навярно! Но ти ще трябва да го изчакаш, а не да си тръгнеш тъжна!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...