9 dic 2008, 0:59

Някъде някой...

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
 

Светът се събужда,

с усмивка изгрява денят...

Някъде някой сънува

и не иска да свършва сънят...

 

Денят е горчива реалност,

сънят - красива мечта,

някъде някой не иска

да бъде част от света...

 

Сиви спомени плуват

в деня сиво студен,

пъстри тонове багрят

съня омайно творен...

 

Някъде някой заспива,

плачейки тихо в нощта,

уморен от нестихваща болка

и безцелна сива празнота...

 

Някъде някой заспива,

търсейки утеха отново в съня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...