9 dic 2008, 0:59

Някъде някой...

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
 

Светът се събужда,

с усмивка изгрява денят...

Някъде някой сънува

и не иска да свършва сънят...

 

Денят е горчива реалност,

сънят - красива мечта,

някъде някой не иска

да бъде част от света...

 

Сиви спомени плуват

в деня сиво студен,

пъстри тонове багрят

съня омайно творен...

 

Някъде някой заспива,

плачейки тихо в нощта,

уморен от нестихваща болка

и безцелна сива празнота...

 

Някъде някой заспива,

търсейки утеха отново в съня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...