9 dic 2008, 0:59

Някъде някой...

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
 

Светът се събужда,

с усмивка изгрява денят...

Някъде някой сънува

и не иска да свършва сънят...

 

Денят е горчива реалност,

сънят - красива мечта,

някъде някой не иска

да бъде част от света...

 

Сиви спомени плуват

в деня сиво студен,

пъстри тонове багрят

съня омайно творен...

 

Някъде някой заспива,

плачейки тихо в нощта,

уморен от нестихваща болка

и безцелна сива празнота...

 

Някъде някой заспива,

търсейки утеха отново в съня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...