9 dic 2008, 0:59

Някъде някой...

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
 

Светът се събужда,

с усмивка изгрява денят...

Някъде някой сънува

и не иска да свършва сънят...

 

Денят е горчива реалност,

сънят - красива мечта,

някъде някой не иска

да бъде част от света...

 

Сиви спомени плуват

в деня сиво студен,

пъстри тонове багрят

съня омайно творен...

 

Някъде някой заспива,

плачейки тихо в нощта,

уморен от нестихваща болка

и безцелна сива празнота...

 

Някъде някой заспива,

търсейки утеха отново в съня...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...