Lost_in_emptiness (Мария Стоянова) Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)
28
9 дек. 2008 г., 00:59

Някъде някой...

1.8K 0 18
 

Светът се събужда,

с усмивка изгрява денят...

Някъде някой сънува

и не иска да свършва сънят...

 

Денят е горчива реалност,

сънят - красива мечта,

някъде някой не иска

да бъде част от света...

 

Сиви спомени плуват

в деня сиво студен,

пъстри тонове багрят

съня омайно творен...

 

Някъде някой заспива,

плачейки тихо в нощта,

уморен от нестихваща болка

и безцелна сива празнота...

 

Някъде някой заспива,

търсейки утеха отново в съня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0