Сенд (Георги Стоянов)
316 3084
30 oct 2018, 8:46

Някъде, около мен 

  Poesía » De amor
621 6 6

В стаята ми влезе облак изведнъж,

разгърмя се и тъгата ми поля.

Аз не знаех, че е твоят дъжд.

Разцъфтяха по стените ми цветя.

Слънцето перденца ми уши,

капчица на клончето просветна

и врабче се разкрещя, да ме теши,

гушна ме дъгата седемцветна.

Ти си тук! По всичко си личи!

Само ти обичаш всичко!

Покажи се и не ме лъжи!

Чакам те. Бъди добричко.

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??