Някъде, около мен
В стаята ми влезе облак изведнъж,
разгърмя се и тъгата ми поля.
Аз не знаех, че е твоят дъжд.
Разцъфтяха по стените ми цветя.
Слънцето перденца ми уши,
капчица на клончето просветна
и врабче се разкрещя, да ме теши,
гушна ме дъгата седемцветна.
Ти си тук! По всичко си личи!
Само ти обичаш всичко!
Покажи се и не ме лъжи!
Чакам те. Бъди добричко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоянов Все права защищены
прекрасно
