Някъде там

22 dic 2004, 21:28

Poesía

824 0 2

Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки,
вехто палто и торба, осеяна с кръпки,
които досущ като цветни очи гледат света.
Нейният.
Птици. Пулсираща тишина.
Стара църква и тя.
Плахи души,

които се срещат точно
преди да си тръгнат с последния лъч
на тихото слънце през зимата.
Някъде там...
Спомени тичат като деца.
Жената усмихнато става и помахва
с ръка за довиждане.
"До утре, страннице наша. Ние те
чакаме".
Тихо.
Тихо.

Самият живот точно преди
да залезе си уговаря среща

с танцуващи гълъби.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

daik (Георги Динински)

2004-12-25T16:40:38+02:00

Хубаво е
Обичам да ми рисуват и разказват едновременно
Lanfear (Емма)

2004-12-23T18:34:39+02:00

Много хубаво. И познавам една такава жена - странница.