Някъде там
Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки,
вехто палто и торба, осеяна с кръпки,
които досущ като цветни очи гледат света.
Нейният.
Птици. Пулсираща тишина.
Стара църква и тя.
Плахи души,
които се срещат точно
преди да си тръгнат с последния лъч
на тихото слънце през зимата.
Някъде там...
Спомени тичат като деца.
Жената усмихнато става и помахва
с ръка за довиждане.
"До утре, страннице наша. Ние те
чакаме".
Тихо.
Тихо.
Самият живот точно преди
да залезе си уговаря среща
с танцуващи гълъби.
© Лили Спасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво. И познавам една такава жена - странница.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам да ми рисуват и разказват едновременно