Някъде там

22 дек. 2004 г., 21:28

Поэзия

908 0 2

Жената, която седи на пейката,
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки,
вехто палто и торба, осеяна с кръпки,
които досущ като цветни очи гледат света.
Нейният.
Птици. Пулсираща тишина.
Стара църква и тя.
Плахи души,
които се срещат точно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някъде там

Искате да прочетете повече?

Предложения