Слушам твоят глас опиянен,
чудя се какво ми стори...
Мисля си за теб и мен,
как показваш ми простори нови...
Говорим с часове,
това е нетипично!
Но наш'те гласове
така добре си се разбират!
А думите танцуват сякаш,
в невидим танц на любовта,
отсреща ти ме чакаш,
а аз пък в теб намирам светлина!
И търся те, а ти пък - мене,
всеки нещо в другия намира,
мисля, май е време
отново за магия!...
Срещата кога е?
Чакам търпеливо!
Чувствам се щастлив и по- добре,
че си там, че някъде те има!...
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados