Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята,
буен пламък не стихва и сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва, разтърсва гората,
и зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,
духа вятърът студен, дъжд се лее из ведро,
обсипва почвата с тъга, раззеленява долината
а в небето пърха булото на светлината. ...