Някъде в нощта
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята,
буен пламък не стихва и сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва, разтърсва гората,
и зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,
духа вятърът студен, дъжд се лее из ведро,
обсипва почвата с тъга, раззеленява долината
а в небето пърха булото на светлината.
Птичките политат към неистов спомен, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят,
света обсебен да избистрят, чедата си да люлеят,
с криле да ги притиснат, и в растежа им да избледнеят.
Някъде в нощта, лилии се поклащат в глуха тишина.
Искрици угасват под воала на сенчести слова,
и пепелта лютива, обагрена от свода небесен
и природата любяща повява живота към вечността.
Шепне нощта, вятърът по клоните повява,
реколтата расте и изпълва полята, листата шават,
с лек трепет вселената изпъстря лозята,
и на сутринта слънцето гордо изгрява.
И дъждът дълго да вали, в шепот ритмично мълви,
излива се по равнините, песен нежно изпълнява,
и тъй приказно звъни, скалите троши и процъфтява,
храстите шумолят като листа, планината заблестява.
Някъде в нощта, гдето смърт и живот се пресичат,
а безропотните стволи попиват съня от полята,
тлеят сенки в мъглата, там, гдето нежни са стъблата
и обсипани с дъжд изграждат листата.
Шепне нощта, небето е скрито в бляскави мъниста.
Ята от птици прелитат над жарки полета,
звездите мълвят стихове и палят утринната искра,
изгрява ден, зреят градини, и птиците намират нова земя.
© Светослав Иванов All rights reserved.
