31 ago 2011, 18:31

Някъде встрани

  Poesía
1.2K 0 5

Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.

Красиви маски, скриващи безличност
в клиширани и болни светове
на хора, обладани от себичност.
И не животни, те са зверове.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбок, майсторски написан стих. Поздравления!
  • Петя Петя за толкова години трябваше да си написала един роман като ''Под игото'' поне.Трябваше да ме избереш за продуцент.
  • Силен стих , Косева.
    Радвам се на твоето завръщане тук.
  • Толкова много си казала!Особено силен е първият куплет,който би могъл да съществува и самостоятелно...Поздравления и пиши по-често!
  • Много силен и истински стих! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....